道德經 · Дао Дъ Дзин

其政悶悶，其民淳淳；其政察察，其民缺缺。

Qí zhèng mèn mèn, qí mín chún chún; qí zhèng chá chá, qí mín quē quē.

Когато управлението е мъгляво и снизходително — народът е простодушен и щастлив; когато управлението е дребнаво и придирчиво — народът е хитър и недоволен.

悶悶 (мън мън) — мъгляво, мудно, ненатрапчиво; 淳淳 (чун чун) — простодушно, искрено; 察察 (ча ча) — придирчиво, контролиращо; 缺缺 (цюе цюе) — хитро, лукаво. Колкото повече контролираш — толкова по-хитър става народът. Мудрото управление поражда искреност.

禍兮，福之所倚；福兮，禍之所伏。孰知其極？

Huò xī, fú zhī suǒ yǐ; fú xī, huò zhī suǒ fú. Shú zhī qí jí?

Нещастието — ето къде се подпира щастието; щастието — ето къде се крие нещастието. Кой знае къде е краят?

禍福相倚 (хуо фу сян и) — станало една от най-известните китайски поговорки. Щастието и нещастието са неразделни — едното се крие в другото. Поражението може да е начало на победа; успехът — предвестник на провал. Никой не знае къде свършва единият и започва другият.

其無正也。正復為奇，善復為妖。人之迷，其日固久。

Qí wú zhèng yě. Zhèng fù wéi qí, shàn fù wéi yāo. Rén zhī mí, qí rì gù jiǔ.

Няма постоянна норма. Правилното отново става странно; доброто отново става зловещо. Заблудата на хората трае вече дълго.

Нищо не е постоянно — правилното се превръща в грешно, доброто — в зло. Хората се заблуждават, защото търсят фиксирани категории в свят на вечна промяна. Тази заблуда е стара като самото човечество.

是以聖人方而不割，廉而不劌，直而不肆，光而不燿。

Shì yǐ shèngrén fāng ér bù gē, lián ér bù guì, zhí ér bù sì, guāng ér bù yào.

Затова мъдрецът е правилен — но не реже; остър — но не рани; прям — но не е безцеремонен; светъл — но не заслепява.

Четири качества, смекчени от мъдрост: правилност без рязкост, острота без нараняване, прямота без грубост, светлина без заслепяване. Мъдрецът притежава силни качества, но ги смекчава — като слънце зад тънък облак: грее, но не изгаря.

第五十八章