道德經 · Дао Дъ Дзин

重為輕根，

Zhòng wéi qīng gēn,

Тежкото е корен на лекото,

重 (джун) — тежко, основно, сериозно. Както коренът държи дървото, така сериозността и стабилността са основа на лекотата. Без дълбоки корени няма как да издържиш бурята.

靜為躁君。

Jìng wéi zào jūn.

спокойствието е господар на суетнята.

躁 (дзао) — суетня, нетърпение, безпокойство. Спокойствието управлява суетата, както господарят управлява слугата. Тишината винаги е по-силна от шума.

是以聖人終日行不離輜重。

Shì yǐ shèngrén zhōngrì xíng bù lí zī zhòng.

Затова мъдрецът, пътувайки цял ден, не се отделя от тежкия обоз.

輜重 (дзъ джун) — тежкият обоз, провизиите. Метафора за вътрешната стабилност: мъдрецът никога не се отдалечава от своя център, от своята „тежест" — дори когато пътува и е в движение.

雖有榮觀，燕處超然。

Suī yǒu róng guān, yàn chǔ chāo rán.

Дори сред разкошни гледки — остава спокоен и отстранен.

燕處 (ян чу) — спокоен, като лястовица, кацнала в гнездото си; 超然 (чао жан) — издигнат, отстранен. Мъдрецът може да се наслаждава на красота и разкош, но не им позволява да го отклонят от вътрешния покой.

奈何萬乘之主，而以身輕天下？

Nài hé wàn shèng zhī zhǔ, ér yǐ shēn qīng tiānxià?

Защо тогава владетелят на десет хиляди колесници се държи лекомислено пред Поднебесната?

萬乘 (уан шън) — десет хиляди бойни колесници, символ на голяма държава. Лао Дзъ критикува владетелите, които забравят „тежестта" си и се отдават на лекомислие. Великата отговорност изисква дълбока сериозност.

輕則失根，躁則失君。

Qīng zé shī gēn, zào zé shī jūn.

Лекомислието губи корена; суетнята губи господството.

Заключителен двустишие-предупреждение: лекомислието откъсва от корена, суетнята отнема властта. Който загуби вътрешната си стабилност и спокойствие — губи всичко. Валидно за владетели и за всеки човек.

第二十六章