道德經 · Дао Дъ Дзин

使我介然有知，行於大道，唯施是畏。

Shǐ wǒ jiè rán yǒu zhī, xíng yú dà dào, wéi shī shì wèi.

Ако имах макар малко познание — бих вървял по Великия път; единственото, от което се страхувам, е да се отклоня.

介然 (дзие жан) — дори малко, дори крайчец. 施 (шъ) — странични пътеки, отклонения. Лао Дзъ говори от първо лице: единственият му страх е да се отклони от Великия път. Даото е широко и ясно — но хората предпочитат страничните пътеки.

大道甚夷，而人好徑。

Dà dào shèn yí, ér rén hào jìng.

Великият път е съвсем равен — а хората обичат страничните пътеки.

夷 (и) — равен, гладък; 徑 (дзин) — пътека, пряк път. Даото е просто и достъпно — но хората предпочитат хитрости и преки пътища. Простотата е скучна за егото, което обича сложността и приключенията.

朝甚除，田甚蕪，倉甚虛；

Cháo shèn chú, tián shèn wú, cāng shèn xū;

Дворът е прекалено лъскав, нивите са прекалено запустели, хамбарите са прекалено празни;

Тройна картина на упадъка: дворецът блести, но нивите пустеят и хамбарите зеят. Когато властта харчи за показност — народът гладува. Контрастът между блясъка на двореца и пустотата на полето е обвинителен акт.

服文采，帶利劍，厭飲食，財貨有餘；是為盜夸。非道也哉！

Fú wén cǎi, dài lì jiàn, yàn yǐn shí, cái huò yǒu yú; shì wéi dào kuā. Fēi dào yě zāi!

Облечени в пъстри одежди, опасани с остри мечове, преситени от храна и питие, натрупали богатство в излишък — това е разбойническа показност. Колко далеч е от Даото!

盜夸 (дао куа) — „разбойническа показност" или „хвалба на крадците". Най-острата социална критика в цялата книга: управниците, които живеят в разкош, докато народът гладува, не са владетели — те са крадци. 非道也哉 — „Колко далеч е от Даото!" — вик на възмущение, рядък за обикновено спокойния Лао Дзъ.

第五十三章