道德經 · Дао Дъ Дзин

視之不見，名曰夷；

Shì zhī bù jiàn, míng yuē yí;

Гледаш го, но не го виждаш — нарича се Неуловимо;

夷 (и) — безформено, гладко, невидимо. Даото не може да се види с очите, защото то не е обект сред другите обекти. То е самият фон, на който всичко се появява.

聽之不聞，名曰希；

Tīng zhī bù wén, míng yuē xī;

слушаш го, но не го чуваш — нарича се Неразличимо;

希 (си) — тихо, рядко, неуловимо за слуха. Даото не издава звук, защото е отвъд вибрацията. То е тишината, от която се ражда всяка мелодия.

搏之不得，名曰微。

Bó zhī bù dé, míng yuē wēi.

хващаш го, но не го улавяш — нарича се Неосезаемо.

微 (уей) — фино, безтелесно, неуловимо за допир. Трите имена — Неуловимо, Неразличимо, Неосезаемо — описват Даото чрез отрицание: то не може да бъде хванато от нито едно сетиво.

此三者不可致詰，故混而為一。

Cǐ sān zhě bù kě zhì jié, gù hùn ér wéi yī.

Тези три неща не могат да бъдат разгадани — затова се сливат в едно.

Невидимото, нечуваемото и неосезаемото не са три различни свойства, а три погледа към едно и също нещо. Даото е отвъд разделянето — то е абсолютно единство.

其上不皦，其下不昧。

Qí shàng bù jiǎo, qí xià bù mèi.

Отгоре не е светло, отдолу не е тъмно.

Даото не е нито светлина, нито тъмнина — то е отвъд двойствеността. Не може да бъде определено чрез противоположности, защото ги съдържа и двете.

繩繩兮不可名，復歸於無物。

Shéng shéng xī bù kě míng, fù guī yú wú wù.

Безкрайно, непрекъснато — не може да бъде назовано; то се завръща към нищото.

Даото се простира безкрайно, но не може да бъде хванато в дума. В крайна сметка то се завръща към „нищото" — не към празнота, а към чистия потенциал, предшестващ всяка форма.

是謂無狀之狀，無物之象，是謂惚恍。

Shì wèi wú zhuàng zhī zhuàng, wú wù zhī xiàng, shì wèi hū huǎng.

Това е формата без форма, образът без предмет — нарича се Неясно и Мъгливо.

惚恍 (ху хуан) — замъглено, неясно, сънливо. Даото е като нещо видяно с периферното зрение — щом обърнеш поглед, изчезва. Не е нищо конкретно, но не е и нищо.

迎之不見其首，隨之不見其後。

Yíng zhī bù jiàn qí shǒu, suí zhī bù jiàn qí hòu.

Посрещнеш го — не виждаш лицето му; последваш го — не виждаш гърба му.

Даото няма начало и край, няма предна и задна страна. То е навсякъде и никъде — не можеш да го застигнеш, защото вече си в него.

執古之道，以御今之有。

Zhí gǔ zhī dào, yǐ yù jīn zhī yǒu.

Придържай се към древното Дао, за да владееш настоящето.

Древното Дао не е нещо от миналото — то е вечният принцип. Който го разбира, може да навигира настоящето с мъдрост, защото основните закони на реалността не се менят.

能知古始，是謂道紀。

Néng zhī gǔ shǐ, shì wèi dào jì.

Да можеш да познаеш древното начало — това се нарича нишката на Даото.

道紀 (дао дзи) — нишката, тъканта на Даото. Който може да проследи нишката обратно до самото начало, д ържи ключа към разбирането на цялото съществуване. Това е не историческо знание, а пряко прозрение за произхода на всичко.

第十四章