道德經

Лао Дзъ е реалист: дори след примирение остава горчивина. Въпросът „報怨以德" (бао юан и дъ, [pɑʊ⁵¹ yɛn⁵¹ i²¹⁴ tɤ³⁵]) — „да отвърнеш на злото с добро" — е полемика с Конфуций, който предлагаше точно това. Лао Дзъ пита: наистина ли е добро? По-добрият подход е да предотвратиш враждата, вместо да я лекуваш след това.

左契 (дзуо ци, [tswɔ²¹⁴ tɕʰi⁵¹]) — лявата половина на бамбуков договор (кредиторът държи лявата част). Мъдрецът е „кредитор" — дава, без да търси връщане. Той изпълнява своята част, без да натиска другия. Не притискане, а освобождаване — това е истинската щедрост.

司契 (съ ци, [sɻ̩⁵⁵ tɕʰi⁵¹]) — „управлява договора", т.е. дава; 司徹 (съ чъ, [sɻ̩⁵⁵ ʈʂʰɤ⁵¹]) — „управлява събирането", т.е. взема. Два типа хора: този, който дава — и този, който събира. Добродетелният е от първия тип — той се грижи за даването, не за вземането.

天道無親 (тян дао у цин, [tʰjɛn⁵⁵ tɑʊ⁵¹ u³⁵ tɕʰin⁵⁵]) — „Небесният Път няма роднини", т.е. е безпристрастен. Но 常與善人 (чан юй шан жън, [ʈʂʰɑŋ³⁵ y²¹⁴ ʂɑn⁵¹ ʐən³⁵]) — „винаги помага на добрите". Не защото има предпочитания, а защото добрият човек естествено е в хармония с Даото — както водата естествено тече надолу.