道德經 · Дао Дъ Дзин

道常無為而無不為。

Dào cháng wú wéi ér wú bù wéi.

Даото вечно не действа — и нищо не остава ненаправено.

無為而無不為 (у уей ер у бу уей) — „не действа, а нищо не остава ненаправено". Това е може би най-концентрираният израз на принципа у-уей. Даото не се намесва, но всичко се случва. Както слънцето не „решава" да свети — то просто свети, и всичко расте.

侯王若能守之，萬物將自化。

Hóu wáng ruò néng shǒu zhī, wànwù jiāng zì huà.

Ако владетелите успеят да го съхранят — десетте хиляди неща сами ще се преобразят.

自化 (дзъ хуа) — „сами се преобразяват". Владетелят не трябва да налага промяна — достатъчно е да пази Даото и хората сами ще се трансформират. Истинското лидерство е създаване на условия, а не на заповеди.

化而欲作，吾將鎮之以無名之朴。

Huà ér yù zuò, wú jiāng zhèn zhī yǐ wú míng zhī pǔ.

Ако в процеса на преобразяване се появят желания — ще ги усмиря с безименната простота.

無名之朴 (у мин джъ пу) — „безименната простота", необработеното дърво без име. Когато желанията започнат да се пробуждат — лекарството е завръщане към простотата, към състояние преди именуването и разделението.

無名之朴，夫亦將不欲。不欲以靜，天下將自定。

Wú míng zhī pǔ, fú yì jiāng bù yù. Bù yù yǐ jìng, tiānxià jiāng zì dìng.

Безименната простота ще доведе до без-желание. Без желание настъпва покой — и Поднебесната сама се уравновесява.

自定 (дзъ дин) — „сама се установява". Последната глава от „Дао дзин" 道經 (дао дзин) — първата половина на книгата — затваря кръга: от у-уей → през самопреобразяване → през простотата → към покой → към спонтанен ред. Когато няма желания — светът сам се подрежда.

第三十七章