第七十一章
Глава Седемдесет и първа
Знам, че не знам
知不知，尚矣；不知知，病也。
Да знаеш, че не знаеш — това е висше. Да не знаеш, а да мислиш, че знаеш — това е болест.
Стих, който предвещава Сократовото „Знам, че нищо не знам" — пет века преди Сократ. 知不知 (джъ бу джъ, [ʈʂɻ̩⁵⁵ pu⁵¹ ʈʂɻ̩⁵⁵]) — да знаеш незнанието си, т.е. да осъзнаваш границите си. Незнанието, осъзнато като незнание, е началото на мъдростта. Незнанието, маскирано като знание — е болест на ума.
聖人不病，以其病病。夫唯病病，是以不病。
Мъдрецът не е болен, защото осъзнава болестта като болест. Именно защото осъзнава болестта като болест — не е болен.
病病 (бин бин, [piŋ⁵¹ piŋ⁵¹]) — „боледува от болестта", т.е. разпознава самозаблудата като проблем. Мъдрецът не е имунизиран срещу невежество — просто го разпознава веднага, когато се появи. Лекарството за илюзията „знам всичко" е простото признание „не знам". Осъзнаването на болестта е самото изцеление.