第四章
Глава Четвърта
Неизчерпаемият извор
Празнотата на Даото не е липса, а безкраен потенциал. Подобно на куха купа, именно празното пространство вътре я прави полезна. Колкото повече черпиш, толкова повече остава.
Даото е безкрайна бездна — не плашеща, а раждаща. От тази дълбочина произлизат всички форми и същества. То е коренът на всичко съществуващо.
Даото не е агресивно, не пробожда и не наранява. То смекчава всяка крайност. Така и мъдрецът избягва прекалената острота в отношенията си.
Без усилие и без насилие Даото разрешава объркаността. Не чрез разсичане, а чрез търпеливо развързване — така работи и истинската мъдрост.
Даото не блести показно — то укротява собствената си светлина. Мъдрецът не се изтъква, не ослепява другите с блясъка си, а свети тихо отвътре.
Най-висшето не се отделя от най-нисшето. Даото е навсякъде — и в прашинката, и в звездата. Мъдрецът живее сред хората, неотличим от тях.
Даото е толкова прозрачно и фино, че не можеш да кажеш дали е там или не. Подобно на въздуха — невидимо, но без него нищо не живее.
Дори Лао Дзъ признава пълната тайнственост на Даото. То няма произход, няма родител — то е преди всичко и всички.
Даото предхожда дори върховното божество 帝 (ди). Няма бог-творец преди Даото — Даото е самият извор, от който произлиза всичко, включително боговете.