Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第十六章

Глава Шестнадесета

Завръщане към корена

致虛極,守靜篤。
Zhì xū jí, shǒu jìng dǔ.
Достигни пределната празнота; пази дълбокия покой.

Началото на една от най-медитативните глави. Празнотата (虛) и покоят (靜) не са цели, а практики — изпразни ума напълно, потъни в абсолютна тишина. Оттам се разкрива истината за природата на нещата.

萬物並作,吾以觀復。
Wànwù bìng zuò, wú yǐ guān fù.
Десетте хиляди неща се раждат заедно — аз съзерцавам тяхното завръщане.

От тишината Лао Дзъ наблюдава кръговрата на живота. Всичко се ражда, расте, увяхва и се завръща към корена. 復 (фу) — завръщането — е ключовата дума на тази глава.

夫物芸芸,各復歸其根。
Fú wù yún yún, gè fù guī qí gēn.
Нещата растат в изобилие — и всяко се завръща към своя корен.

芸芸 (юн юн) — буйно, изобилно, като пролетна градина. Но всяко растение, колкото и високо да порасне, се завръща към корена си. Смъртта не е край, а завръщане у дома.

歸根曰靜,靜曰復命。
Guī gēn yuē jìng, jìng yuē fù mìng.
Завръщането към корена се нарича покой; покоят се нарича завръщане към предназначението.

復命 (фу мин) — завръщане към предначертаното, към изначалната природа. Когато нещата намерят покой, те изпълняват предназначението си. Покоят не е пасивност — той е завръщане към автентичността.

復命曰常,知常曰明。
Fù mìng yuē cháng, zhī cháng yuē míng.
Завръщането към предназначението се нарича Вечното; да познаеш Вечното се нарича Просветление.

常 (чан) — вечното, неизменното, постоянното. Да познаеш вечния закон на кръговрата е истинско просветление. Не екстатично преживяване, а тихо прозрение за природата на нещата.

不知常,妄作凶。
Bù zhī cháng, wàng zuò xiōng.
Да не познаваш Вечното — значи да действаш сляпо и да навличаш беда.

Без разбиране на вечния ритъм, всяко действие е сляпо и опасно. 妄 (уан) означава безразсъдно, произволно — действие без корен, без мъдрост.

知常容,容乃公,公乃全,全乃天,天乃道,道乃久,沒身不殆。
Zhī cháng róng, róng nǎi gōng, gōng nǎi quán, quán nǎi tiān, tiān nǎi dào, dào nǎi jiǔ, mò shēn bù dài.
Да познаеш Вечното — значи да приемаш; да приемаш — значи да си безпристрастен; безпристрастността е пълнота; пълнотата е Небе; Небето е Дао; Даото е вечно — и до края на дните си няма да бъдеш в опасност.

Величествена верижна последователност: знание води до приемане, приемане до справедливост, справедливост до цялост, цялост до хармония с Небето, хармония до Даото, Даото до вечност. Който познае Вечното, живее без страх дори пред лицето на смъртта.