第十六章
Глава Шестнадесета
Завръщане към корена
Началото на една от най-медитативните глави. Празнотата (虛) и покоят (靜) не са цели, а практики — изпразни ума напълно, потъни в абсолютна тишина. Оттам се разкрива истината за природата на нещата.
От тишината Лао Дзъ наблюдава кръговрата на живота. Всичко се ражда, расте, увяхва и се завръща към корена. 復 (фу) — завръщането — е ключовата дума на тази глава.
芸芸 (юн юн) — буйно, изобилно, като пролетна градина. Но всяко растение, колкото и високо да порасне, се завръща към корена си. Смъртта не е край, а завръщане у дома.
復命 (фу мин) — завръщане към предначертаното, към изначалната природа. Когато нещата намерят покой, те изпълняват предназначението си. Покоят не е пасивност — той е завръщане към автентичността.
常 (чан) — вечното, неизменното, постоянното. Да познаеш вечния закон на кръговрата е истинско просветление. Не екстатично преживяване, а тихо прозрение за природата на нещата.
Без разбиране на вечния ритъм, всяко действие е сляпо и опасно. 妄 (уан) означава безразсъдно, произволно — действие без корен, без мъдрост.
Величествена верижна последователност: знание води до приемане, приемане до справедливост, справедливост до цялост, цялост до хармония с Небето, хармония до Даото, Даото до вечност. Който познае Вечното, живее без страх дори пред лицето на смъртта.