第八章
Глава Осма
Висшата добродетел е като водата
Един от най-известните стихове в цялата книга. Водата е централната метафора на даоизма — мека, отстъпчива, но способна да разруши и скала. Висшата добродетел не е твърда и горда, а течаща и смирена.
Водата храни всичко живо — растения, животни, хора — без да иска нищо в замяна и без да се състезава. Тя е образ на безкористното служене.
Водата тече надолу, събира се в най-ниските места — там, където никой не иска да бъде. Именно това смирение я прави толкова близка до Даото. Мъдрецът също избира ниското място.
Живей скромно, близо до земята. Нека сърцето ти бъде дълбоко и тихо като езеро — не повърхностно и развълнувано.
Когато даваш — давай с истинска доброта. Когато говориш — говори само истината. Водата не лъже за посоката си — тя просто тече.
Управлявай с естествен ред, без да насилваш. Действай умело, когато дойде моментът — както водата намира най-ефективния път надолу.
Действай в правилния момент — нито твърде рано, нито твърде късно. Водата не бърза, но никога не закъснява. Тя се движи, когато дойде време.
Заключителният стих обобщава цялата глава: не-борбата 不爭 (бу джън) е висшата стратегия. Който не се бори, не създава врагове, не поражда укори. Водата побеждава без меч.