第六十五章
Глава Шестдесет и пета
Простотата срещу хитростта
愚 (юй, [y³⁵]) — простота, наивност, но не глупост. Лао Дзъ не е против знанието — а против хитростта, маскирана като мъдрост. „Просвещението" тук означава изкуството на хитруването. Добрите владетели пазят естествената простота на хората, а не ги правят „умни" в лошия смисъл.
智 (джъ) — тук не мъдрост, а хитрост, пресметливост. Когато хората станат прекалено хитри — започват да заобикалят законите, да мамят, да интригуват. Управлението става невъзможно, защото всеки е по-умен от закона.
賊 (дзей, [tsei³⁵]) — крадец, бедствие; 福 (фу, [fu³⁵]) — щастие, благословия. Хитрото управление ражда хитър народ, който ражда повече хитрости — порочен кръг. Простото управление ражда прост народ — и мир. Умението е в отсъствието на хитруване.
稽式 (дзи шъ, [tɕi⁵⁵ ʂɻ̩⁵¹]) — образец, модел, мярка. Двете неща: хитростта е бедствие, простотата е благословия. Който помни това винаги — притежава 玄德 (сюан дъ, [ɕɥɛn³⁵ tɤ³⁵]), тъмната Добродетел — скрита, дълбока, невидима, но всемогъща.
大順 (да шун, [ta⁵¹ ʂuən⁵¹]) — „великата хармония", пълното следване на Даото. Тъмната Добродетел е обратна на очакваното 與物反 (юй у фан, [y²¹⁴ u⁵¹ fan²¹⁴]) — тя изглежда като глупост, но е висша мъдрост. Само чрез обратното — чрез простотата вместо хитрост — се стига до истинската хармония.