道德經 · Дао Дъ Дзин

知其雄，守其雌，為天下谿。

Zhī qí xióng, shǒu qí cí, wéi tiānxià xī.

Познавай мъжкото, но пази женското — бъди долина на Поднебесната.

雄 (сюн) — мъжко, агресивно; 雌 (цъ) — женско, приемащо; 谿 (си) — долина, поток. Знай какво е силата, но избери мекотата. Долината приема всички води — тя е сила чрез смирение.

為天下谿，常德不離，復歸於嬰兒。

Wéi tiānxià xī, cháng dé bù lí, fù guī yú yīng ér.

Бъдеш ли долина на Поднебесната — вечната Добродетел не те напуска и ти се завръщаш към състоянието на новороденото.

嬰兒 (ин ер) — бебе, новородено. Завръщането към детското състояние е идеал в даоизма — не наивност, а първична чистота, гъвкавост и отвореност преди натрупването на условности.

知其白，守其黑，為天下式。

Zhī qí bái, shǒu qí hēi, wéi tiānxià shì.

Познавай бялото, но пази черното — бъди образец за Поднебесната.

Бялото е славата, известността, яркостта; черното е скритостта, мракът, тайната. Знай кое е блестящо, но избери скромното — така ставаш мярка за света.

為天下式，常德不忒，復歸於無極。

Wéi tiānxià shì, cháng dé bù tè, fù guī yú wújí.

Бъдеш ли образец за Поднебесната — вечната Добродетел не се отклонява и ти се завръщаш към Безпределното.

無極 (у дзи) — Безпределното, безграничното. Този термин ще стане централен в по-късния даоизъм и неоконфуцианството. Да се завърнеш към безпределното означава да преодолееш всички ограничения.

知其榮，守其辱，為天下谷。

Zhī qí róng, shǒu qí rǔ, wéi tiānxià gǔ.

Познавай славата, но пази безславието — бъди долина на Поднебесната.

Третата двойка: слава и безславие. Знай какво е честта, но бъди готов да приемеш унижението. Долината 谷 (гу) е символ на Даото — ниска, празна, но приема всичко.

為天下谷，常德乃足，復歸於朴。

Wéi tiānxià gǔ, cháng dé nǎi zú, fù guī yú pǔ.

Бъдеш ли долина на Поднебесната — вечната Добродетел най-сетне е достатъчна и ти се завръщаш към необработения къс дърво.

朴 (пу) — необработен къс дърво, символ на естествената простота. Три завръщания: към бебето (чистота), към безпределното (безграничност) и към необработеното дърво (простота). Три лица на едно и също — Даото.

朴散則為器，聖人用之，則為官長。

Pǔ sàn zé wéi qì, shèngrén yòng zhī, zé wéi guān zhǎng.

Когато необработеното дърво се разцепи — става съд; когато мъдрецът го използва — става пръв между управниците.

器 (ци) — съд, инструмент, изделие. Когато простотата се „разцепи" — се раждат конкретните неща и роли. Мъдрецът използва тези „парчета", но помни целостта, от която идват.

故大制不割。

Gù dà zhì bù gē.

Затова великият порядък не разсича.

Финалът е мощен в краткостта си: истинското управление не разделя, не реже, не фрагментира. Великият ред запазва цялостта — точно както необработеното дърво е по-ценно от парчетата си.

第二十八章