道德經 · Дао Дъ Дзин

天下莫柔弱於水，而攻堅強者莫之能勝，以其無以易之。

Tiānxià mò róu ruò yú shuǐ, ér gōng jiān qiáng zhě mò zhī néng shèng, yǐ qí wú yǐ yì zhī.

В Поднебесната няма нищо по-меко и по-слабо от водата — но в атаката на твърдото и силното нищо не може да я надмине, защото нищо не може да я замени.

Водата — най-мекото нещо на света — побеждава най-твърдото. Тази тема преминава през цялата книга (глави 8, 28, 43, 76), но тук е изразена най-пряко. 無以易之 (у и и джъ, [u³⁵ i²¹⁴ i⁵¹ ʈʂɻ̩⁵⁵]) — „нищо не може да я замени": водата е незаменима, защото мекотата е единственото нещо, способно да преодолее твърдостта.

弱之勝強，柔之勝剛，天下莫不知，莫能行。

Ruò zhī shèng qiáng, róu zhī shèng gāng, tiānxià mò bù zhī, mò néng xíng.

Слабото побеждава силното; мекото побеждава твърдото — в Поднебесната няма кой да не знае това, но никой не може да го приложи.

Ехо от глава 70: „Моите думи са лесни за разбиране... но никой не може да ги приложи." Всички знаят, че водата побеждава скалата — но никой не прилага този принцип в живота си. Хората продължават да разчитат на сила, агресия и твърдост — въпреки доказателствата.

是以聖人云：「受國之垢，是謂社稷主；受國不祥，是為天下王。」

Shì yǐ shèngrén yún: "Shòu guó zhī gòu, shì wèi shèjì zhǔ; shòu guó bù xiáng, shì wéi tiānxià wáng."

Затова мъдрецът казва: „Който поема позора на държавата — става господар на олтарите; който поема нещастията на държавата — става цар на Поднебесната."

社稷 (шъ дзи, [ʂɤ⁵¹ tɕi⁵¹]) — олтарите на земята и зърното, символ на държавата. Истинският владетел поема върху себе си позора и нещастията на народа — не славата. Лидерството е служене, а не привилегия. Връзка с глави 13, 66 и 67: водачът стои отдолу и поема тежестта.

正言若反。

Zhèng yán ruò fǎn.

Правдивите думи звучат парадоксално.

正言若反 (джън ян жуо фан, [ʈʂɤŋ⁵¹ jɛn³⁵ ʐwɔ³⁵ fan²¹⁴]) — „правилните думи изглеждат обърнати". Кратък, перфектен епиграф за целия Дао Дъ Дзин. Всяка истина в тази книга звучи като парадокс: слабото побеждава силното, незнанието е мъдрост, отстъплението е напредък. Правдата винаги изглежда обратна на очакваното.

第七十八章