道德經 · Дао Дъ Дзин

夫兵者，不祥之器，物或惡之，故有道者不處。

Fú bīng zhě, bù xiáng zhī qì, wù huò wù zhī, gù yǒu dào zhě bù chǔ.

Оръжието е нещастен инструмент — дори нещата го отхвърлят; затова следващият Даото не го използва.

不祥 (бу сян) — зловещо, нещастно. Оръжието е проклято по природа — то носи само разрушение. Дори самата природа го отхвърля. Човекът на Даото избягва оръжието, както избягва отровата.

君子居則貴左，用兵則貴右。

Jūnzǐ jū zé guì zuǒ, yòng bīng zé guì yòu.

Благородният човек в мирно време почита лявото; във война почита дясното.

В древен Китай лявата страна е страната на живота и мира, а дясната — на войната и смъртта. Разграничението показва, че войната е извънредно състояние, обратно на естествения ред.

兵者不祥之器，非君子之器，不得已而用之，恬淡為上。

Bīng zhě bù xiáng zhī qì, fēi jūnzǐ zhī qì, bù dé yǐ ér yòng zhī, tián dàn wéi shàng.

Оръжието е зловещ инструмент, не е инструмент на благородния; ако се налага да го използва — спокойствието и сдържаността са най-важни.

恬淡 (тян дан) — спокойствие, сдържаност, безстрастие. Дори когато войната е неизбежна, тя трябва да се води без ентусиазъм, без страст, без удоволствие — с хладнокръвие и минимална сила.

勝而不美，而美之者，是樂殺人。

Shèng ér bù měi, ér měi zhī zhě, shì lè shā rén.

Победата не е красива; а който я смята за красива — се наслаждава на убийството.

Остра присъда: да възхваляваш военна победа е равносилно на радост от убийството. Няма „красива война" — има само необходимо зло. Който се радва на кръвопролитие, е загубил човечността си.

夫樂殺人者，則不可得志於天下矣。

Fú lè shā rén zhě, zé bù kě dé zhì yú tiānxià yǐ.

Който се наслаждава на убийството — не може да осъществи волята си в Поднебесната.

Практическо предупреждение: тиранинът, който се радва на смъртта, никога не печели истински. Може да завоюва територия, но не и сърцата на хората. Без доверието на народа — властта е празна.

吉事尚左，凶事尚右。偏將軍居左，上將軍居右，言以喪禮處之。

Jí shì shàng zuǒ, xiōng shì shàng yòu. Piān jiāngjūn jū zuǒ, shàng jiāngjūn jū yòu, yán yǐ sāng lǐ chǔ zhī.

При щастливи събития се почита лявото, при нещастни — дясното. Младшият генерал стои вляво, старшият — вдясно. Казано е: отнасяй се към войната като към погребален ритуал.

喪禮 (сан ли) — погребален ритуал. Войната е смърт — и трябва да бъде третирана като смърт. Старшият генерал е вдясно, на страната на траура. Военният лагер е място на скръб, не на слава.

殺人之眾，以悲哀泣之，戰勝以喪禮處之。

Shā rén zhī zhòng, yǐ bēi'āi qì zhī, zhàn shèng yǐ sāng lǐ chǔ zhī.

Когато загиват мнозина — оплаквай ги с тъга и сълзи; победата във война отбелязвай с погребален ритуал.

Завършекът е потресаващ: победата не се празнува — тя се оплаква. Всяка победа е погребение. Това е може би най-дълбокото антивоенно послание в цялата древна литература.

第三十一章