第三十一章
Глава Тридесет и първа
Оръжието е нещастие
不祥 (бу сян) — зловещо, нещастно. Оръжието е проклято по природа — то носи само разрушение. Дори самата природа го отхвърля. Човекът на Даото избягва оръжието, както избягва отровата.
В древен Китай лявата страна е страната на живота и мира, а дясната — на войната и смъртта. Разграничението показва, че войната е извънредно състояние, обратно на естествения ред.
恬淡 (тян дан) — спокойствие, сдържаност, безстрастие. Дори когато войната е неизбежна, тя трябва да се води без ентусиазъм, без страст, без удоволствие — с хладнокръвие и минимална сила.
Остра присъда: да възхваляваш военна победа е равносилно на радост от убийството. Няма „красива война" — има само необходимо зло. Който се радва на кръвопролитие, е загубил човечността си.
Практическо предупреждение: тиранинът, който се радва на смъртта, никога не печели истински. Може да завоюва територия, но не и сърцата на хората. Без доверието на народа — властта е празна.
喪禮 (сан ли) — погребален ритуал. Войната е смърт — и трябва да бъде третирана като смърт. Старшият генерал е вдясно, на страната на траура. Военният лагер е място на скръб, не на слава.
Завършекът е потресаващ: победата не се празнува — тя се оплаква. Всяка победа е погребение. Това е може би най-дълбокото антивоенно послание в цялата древна литература.