Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第三十五章

Глава Тридесет и пета

Великият образ

執大象,天下往。
Zhí dà xiàng, tiānxià wǎng.
Хвани великия образ — и цялата Поднебесна ще дойде при теб.

大象 (да сян) — великият образ, символ на Даото. Който държи в себе си Даото — привлича света без усилие. Хората идват не заради принуда, а заради естествената притегателна сила на хармонията.

往而不害,安平泰。
Wǎng ér bù hài, ān píng tài.
Идват — и не биват наранени; настъпват мир, спокойствие и благоденствие.

安平泰 (ан пин тай) — мир, равновесие, изобилие. Три думи, описващи идеалното общество. Когато владетелят следва Даото — хората идват свободно и не биват нараняваани. Резултатът е спонтанна хармония.

樂與餌,過客止。
Lè yǔ ěr, guò kè zhǐ.
Музиката и вкусната храна карат минувача да спре.

樂 (юе) — музика; 餌 (ер) — примамка, вкусна храна. Сетивните удоволствия привличат, но само временно — минувачът спира за миг и продължава. Те са преходни, за разлика от Даото.

道之出口,淡乎其無味,視之不足見,聽之不足聞,用之不足既。
Dào zhī chū kǒu, dàn hū qí wú wèi, shì zhī bù zú jiàn, tīng zhī bù zú wén, yòng zhī bù zú jì.
Когато Даото се изрече — е безвкусно и безцветно; погледнеш го — не е достатъчно да го видиш; вслушаш се — не е достатъчно да го чуеш; но го използваш — и не може да се изчерпи.

Контрастът е ключов: музиката и храната привличат сетивата, но бързо свършват. Даото е безвкусно, невидимо и нечуваемо — но неизчерпаемо. Истинската стойност е в това, което не се улавя от сетивата, но никога не свършва.