Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第三十二章

Глава Тридесет и втора

Безименното Дао

道常無名，朴。雖小，天下莫能臣。
Dào cháng wú míng, pǔ. Suī xiǎo, tiānxià mò néng chén.
Даото е вечно безименно — просто като необработено дърво. Макар и малко — никой в Поднебесната не може да го подчини.

朴 (пу) — необработено дърво, символ на естествена простота. Даото няма име, защото именуването го ограничава. Макар невидимо и „малко" — то е непобедимо. Простотата е по-силна от всяка сложност.

侯王若能守之，萬物將自賓。
Hóu wáng ruò néng shǒu zhī, wànwù jiāng zì bīn.
Ако владетелите успеят да го съхранят — десетте хиляди неща сами ще се подчинят.

自賓 (дзъ бин) — „сами ще станат гости", т.е. доброволно ще се подчинят. Не чрез принуда, а чрез естествено привличане. Владетелят, който пази Даото, не налага власт — тя идва от само себе си.

天地相合，以降甘露，民莫之令而自均。
Tiāndì xiāng hé, yǐ jiàng gān lù, mín mò zhī lìng ér zì jūn.
Небето и Земята се съединяват и изпращат сладка роса; народът, без да му се заповядва, сам се уравновесява.

甘露 (ган лу) — сладка роса, символ на небесното благословение. Когато управлението е в хармония с Даото — благодатта пада като роса и хората сами намират баланс, без нужда от закони и заповеди.

始制有名，名亦既有，夫亦將知止。知止可以不殆。
Shǐ zhì yǒu míng, míng yì jì yǒu, fú yì jiāng zhī zhǐ. Zhī zhǐ kěyǐ bù dài.
Когато се установи ред — се появяват имена. Щом имената вече съществуват — трябва да знаеш кога да спреш. Да знаеш кога да спреш — значи да избегнеш опасността.

知止 (джъ джъ) — да знаеш кога да спреш. Именуването е необходимо за ред, но то поражда разделение и категории. Мъдростта е да спреш навреме — преди категориите да се превърнат в клетка. Умереността предпазва от опасност.

譬道之在天下，猶川谷之於江海。
Pì dào zhī zài tiānxià, yóu chuān gǔ zhī yú jiāng hǎi.
Даото е за Поднебесната — както потоците и долините са за реките и морето.

Красива завършваща метафора: всички потоци и долини се вливат в реките и морето — естествено, без принуда. Така и всичко в Поднебесната естествено се завръща към Даото. То е океанът, в който се влива всичко.