道德經 · Дао Дъ Дзин

民不畏威，則大威至。

Mín bù wèi wēi, zé dà wēi zhì.

Когато народът престане да се страхува от властта — идва истинска беда.

威 (уей, [wei⁵⁵]) — авторитет, страховитост; 大威 (да уей, [ta⁵¹ wei⁵⁵]) — „великата беда" или „великият авторитет". Двойно четене: когато хората загубят страхопочитание пред реда — настъпва хаос. Но и: когато тиранията изчерпи страха — народът се вдига и идва истинската буря. Лао Дзъ предупреждава управниците: не разчитайте на страха — той свършва.

無狎其所居，無厭其所生。夫唯不厭，是以不厭。

Wú xiá qí suǒ jū, wú yàn qí suǒ shēng. Fú wéi bù yàn, shì yǐ bù yàn.

Не стеснявай жилищата им, не потискай живота им. Именно защото не ги потискаш — те няма да те отхвърлят.

狎 (ся, [ɕja³⁵]) — стеснявам, притискам; 厭 (ян, [jɛn⁵¹]) — потискам / отхвърлям. Игра на думи: ако не потискаш 厭 хората — те няма да те отхвърлят 厭. Взаимността е закон: свободата, която даваш — се връща като лоялност. Потисничеството, което налагаш — се връща като бунт.

是以聖人自知不自見；自愛不自貴。故去彼取此。

Shì yǐ shèngrén zì zhī bù zì xiàn; zì ài bù zì guì. Gù qù bǐ qǔ cǐ.

Затова мъдрецът се познава — но не се показва; обича себе си — но не се превъзнася. Затова отхвърля едното и избира другото.

自知 (дзъ джъ, [tsɻ̩⁵¹ ʈʂɻ̩⁵⁵]) — познава себе си; 自見 (дзъ сян, [tsɻ̩⁵¹ ɕjɛn⁵¹]) — показва себе си; 自愛 (дзъ ай, [tsɻ̩⁵¹ ai⁵¹]) — обича себе си; 自貴 (дзъ гуей, [tsɻ̩⁵¹ kwei⁵¹]) — превъзнася себе си. Мъдрецът има вътрешно самопознание без външно самоизтъкване. Обича себе си, но не за сметка на другите. Отхвърля показността — избира скромността.

第七十二章